Райлън с неохота обу протритите си дънки, които бе оставил на брега. Ако „невеселата вдовица“ се бе отнесла към брезентовата му раница с такова отвращение, сякаш беше някаква гнусна твар, изхвърлена от океана, можеше да си представи как щеше да го погледне, ако се появеше в дома й мокър и гол. Подобно представление сигурно щеше да я увери, че всички пикантни, сензационни истории, които бе чела за него, са истина.

Тъй като пазеше личния си живот от публичност, той беше обект на всякакви спекулации — като се започне от наркотиците и религиозните култове и се стигне до садомазохизма. Наскоро беше фотографиран как напуска клиника за лечение на алкохолици, където бе посетил свой приятел. Но статията, съпровождаща снимката, гласеше, че Райлън Норт е прекарал в скъпия санаториум последните шест седмици, за да изтрезнее, след като е бил изхвърлен, буйстващ и мъртвопиян, от някакъв нощен бар.

Според един от последните слухове, той умираше от СПИН. Много популярно беше твърдението, че е гей и широко обсъжданите му връзки с изпълнителката на главната роля в последния му филм и олимпийската шампионка по фигурно пързаляне са измислени, за да прикрият тайния му живот на хомосексуалист. „Прекалено е красив, за да не е обратен“, говореха хората.

Тези слухове не намаляваха популярността му нито сред жените, нито сред мъжете. Всъщност ефектът беше точно обратен. Измислиците на таблоидите само разпалваха апетита на публиката да научи повече неща за него. Пощенската кутия на агента му в Бевърли Хилс беше претъпкана от покани. Райлън рядко ходеше на партита. Ако случайно го забележеха на някой прием, той веднага се превръщаше в светското събитие на годината.

Той самият гледаше на всичко това с презрение и не обръщаше внимание на слуховете, освен ако те не засягаха и някой друг. Дори акулите в Холивуд уважаваха интелекта му, таланта и категоричния му отказ да се продава за слава или за пари. Избираше сценариите много внимателно, дълго обсъждаше с режисьора всички подробности, преди да реши да сложи подписа си под договора. Дори и тогава се колебаеше дали да не го прекрати, ако преценеше, че режисьорът вече е нарушил сроковете.