Ако не беше невероятният му талант, който едва бе започнал да се разкрива, ако всяка камера в Холивуд не беше влюбена в лицето му, ако пощенската му кутия не беше пълна колкото тези на Сталоун или Ийстууд, а често дори повече, никой не би помислил да се доближи до него. Говореха, че е човек, с когото трудно се работи. И все пак всички избираха първо него, ако се появеше някой „важен“ филм.

— Преди да започнеш да гризеш тези отвратителни израстъци, които минават за нокти — обърна се той към агента си, — нека да видим какво има да ни каже мисис Рам.

Райлън задряма. Другият наистина загриза ноктите си.

Най-сетне ги извикаха да се върнат в офиса.

Тя беше казала „да“ и сега той беше тук, носейки се по вълните на Тихия океан точно зад къщата й. След изтощителната снимачна работа в продължение на два месеца, и то без нито ден почивка, плуването му доставяше огромно удоволствие.

Усети леко убождане в очите, когато ги отвори, за да погледне безоблачното небе. Очите на Кирстен Рам бяха по-сини от него. Искряха като скъпоценни камъни. Ала в дълбините им се криеше нещо тъмно и хвърляше сянка върху този блясък. Той щеше да открие какво е то.

Беше дошъл, за да изучи характера на Чарлс Демън Рам, но след като се бе срещнал с вдовицата му, вече бе сигурен, че тя е най-достоверният източник на информация, ключето към душата на покойния.

Райлън се интересуваше еднакво както от мисис Рам, така и от починалия й съпруг, още повече че бе започнал да счита Демън Рам за една от най-сложните личности, които някога бе пресъздавал на екрана. Защо някой ще има такова непоколебимо желание да умре, след като по всичко личеше, че животът му е бил чудесен? Твърдо бе решил да открие причината още преди да напусне тази къща.

Обърна се по корем и загребвайки широко с ръце, заплува към брега. Водата се плискаше приятно по стройното му голо тяло. Ситни пръски се вплитаха в гъстите тъмни косми и се задържаха там, сякаш нямаха желание да се освободят от тях.