Изглеждаше безпомощна като сладолед, топящ се на слънце, но не беше.

— За какво съм тук? — запита тя, повдигайки направо въпроса, след като си бяха разменили няколко любезности.

— Аз поисках да се срещнем — отговори Райлън. Тя сякаш не желаеше да го погледне, което му се стори странно. Беше привикнал жените да го следят с поглед, занемели от благоговение.

— Това ми е известно, мистър Норт. Но защо?

За няколко секунди го изгледа бегло. Накрая се обърна към адвоката си и попита настоятелно:

— Какво значи всичко това, Мел?

— Точно това, което каза мистър Норт. Той… ъъъ… иска да се пренесе в къщата при теб за известно време.

Неговият агент веднага скочи:

— Райлън смята, че ще бъде много полезно за него да живее в същите стаи, които е обитавал Демън Рам. Да бъде просмукан от начина на живот на мистър Рам, да го изпита на място.

Тя гледаше навсякъде, освен към Райлън. Той се изкушаваше да свали слънчевите си очила, подразнен от безразличието в погледа й.

— Да изпита какво? — запита тя след кратко мълчание.

— Да вляза в ролята на съпруга ви — отговори той.

— Искането ни може да ви се стори малко неприлично — започна да обяснява агентът му, — но не и ако познавате методите на работа на Райлън.

— Точно така — прекъсна го Райлън. — И никой не би могъл да разясни това на мисис Рам по-добре от мен. Оставете ни насаме за малко.

Не беше привикнал да моли учтиво. Агентът му веднага се подчини. Нейният адвокат изглеждаше шокиран, но след като Кирстен му кимна, все пак напусна стаята. Когато двамата мъже излязоха, тя свали кръстосания крак и се изпъна решително на стола си.