— Искам да остана в къщата ви за известно време — повтори Райлън.

В Холивуд той разполагаше с неограничена власт. Беше достатъчно само да спомене, че иска нещо, и десетки хора се втурваха да му го осигурят. Но Кирстен Рам не беше впечатлена от заповедническия му тон.

— Съжалявам, мистър Норт. Това е невъзможно.

— Защо?

— Опитвам се да спазя крайния срок за предаването на ръкописа. Книгата и филмовият сценарий ще излязат по едно и също време.

— Това ми е известно.

— Издателят вече на два пъти ми удължава срока. Не бих могла да искам трета отсрочка.

— Какво общо има това с моя престой в дома ви?

Ръцете му бяха небрежно отпуснати върху облегалките на кожения стол. Единият крак, обут в италианска обувка, бе подпрян на коляното на другия. Гръбнакът му бе извит в толкова характерна за него поза, че би могъл да я патентова. Райлън изобщо не се притесняваше, че планът му може да се провали. Точно обратно, колкото повече тя се противопоставяше на желанието му, толкова повече се засилваше решимостта му да получи онова, което искаше. Защо една вдовица ще отхвърля безобидната му идея? Дали не криеше нещо?

— Не бих могла да ви отстъпя къщата си точно в този момент — каза тя. — Ще ми бъде много неудобно да събера всичките си бележки и ръкописи и да…

— Не искам да я напускате.

— Сигурно не искате да кажете, че ще останем там заедно.

Бегла усмивка повдигна единия ъгъл на устата му.

— Да. Ще живеем заедно. Точно както вие и Рам. Той свали крака си, протегна се напред и кръстоса глезени. Сплете пръстите на ръцете си и несъзнателно ги сложи на корема си. Никой, освен него, не би могъл да предположи, че сърцето му бие учестено. От много време насам не бе попадал на нещо толкова необикновено и вълнуващо като Кирстен Рам. Господи, до гуша му беше дошло от хора, които се умилкваха около него.

— Не се шокирайте толкова, мисис Рам. Не е необходимо да споделяме леглото. — Преброи до три, преди да продължи: — Освен ако сексуалният ви живот не е от особена важност за ролята ми.