— Но какъв е бил той извън славата? В личния си живот? Не мисля, че съм разбрал що за човек се крие зад легендарната му усмивка.

— Знаете, че беше изключително смел.

— Или глупав.

Когато тя му възрази, Райлън разбра, че е отишъл твърде далеч.

— Необходими са доста здрави нерви за полетите които правеше. Как се осмелявате да допуснете че…

— Вижте, мисля, че Рам наистина беше куражлия но сигурно му е липсвало сиво вещество, щом дори си е помислил да извърши някои от полетите, които правеше. Това не означава, че му отнемам нещо, отричайки смелостта му. Разбрахме ли се? — Тя не отговори, но го изгледа с неприкрита враждебност. Прокарвайки ръка през косата си объркано, задето тя не схваща мисълта му, той опита отново: — Искам да вляза в главата му!

— Неговият живот е като отворена книга. Буквално. Ще ви изпратя копие от ръкописа си, след като го завърша.

Райлън поклати глава:

— Не е достатъчно. Необходимо ми е да се докосвам до нещата, които той е пипал всеки ден. Да слушам музиката, която е харесвал. Да ям любимата му храна. Да обитавам стаите, в които е живял той. -Пъхна палец в гайката на дънките, които носеше без колан.

— Но това е лудост!

— Не мислехте така, когато изпълнителката на главната роля ви помоли за същото.

Изговаряше думите триумфално — като играч, свалил на масата печелившото асо. Беше изчакал колкото е нужно, преди да изиграе коза си, пазейки в тайна факта, че знае за услугата, която бе направила на актрисата, играеща нея във филма. Момичето бе прекарало няколко дни в къщата на Кирстен.

— Онова беше друго — възрази тя отбранително.

— Как така?

— Това е очевидно.

— Заради пола ли?

— Като начало.

Двамата се гледаха предизвикателно, когато на вратата тихо се почука.

— Влезте.

— Вървете си.

Бяха отговорили едновременно макар и по различен начин. След като го изгледа хладно, което му се стори по-скоро приятно, отколкото заплашително, Кирстен прекоси стаята и отвори вратата.