— Е какво решихте? — сърдечно запита агентът на Райлън.

— Бих желала да поговоря Мел насаме — сдържано отвърна тя.

Преди да напусне офиса, Райлън й се поклони подигравателно. С агента му изчакаха отвън при секретарката, която изглеждаше като кукла Барби. Такива като нея в Холивуд имаше хиляди. Тя се изви в плетената си рокля като гъсеница, опитваща се да се измъкне от пашкула, и му се усмихна изкусително. Той не й обърна внимание. После им предложи кафе и питиета, но само агентът му се възползва от поканата.

— Е, как върви? — попита той шепнешком.

Райлън сви рамене, чудейки се дали секретарката си дава сметка колко глупава изглежда с преструвките си. Тя или беше неразположена, или искаше да го впечатли с гръдната си обиколка. Агентът му продължи:

— Може би идеята ти да поговориш с нея лично вместо адвоката й, беше добра. Ти имаш подход към жените. — В гласа му се прокрадна завистлива нотка.

Райлън само изсумтя и затвори очи.

— Мисис Рам има имунитет към разбивачите на женски сърца. Живяла е с такъв, помниш ли?

— Едва ли е бил от твоя калибър.

— Благодаря ти, но привличането между половете е единствено въпрос на вкус.

— Какво ще правиш, ако ти откаже?

Райлън смъкна леко слънчевите си очила и погледна към агента над тях.

— Нервен ли си?

— Ужасно — призна другият мъж. — Дори не си помисляй да се оттеглиш от този филм. Все още не съм потушил скандала със Стен Кубрик. За бога, не ме въвличай в нов!

— Точно затова ти плащам. При това астрономически суми, както бих могъл да отбележа, ако бях по-груб.

— Груб, по дяволите! Грубостта е единственият ти начин на поведение.

Това беше неоспоримо. Райлън Норт беше известен с това, че напуска снимките, ако не му харесваше „тонът“ на филма или ако почувстваше, че трябва да прави компромиси с ролята си. Повече от всички останали актьори той държеше на пълнотата на образа. За него това означаваше да не отстъпва от позицията си заради филмовата компания, рейтинга на филма, продажбите му или за каквото и да било друго.